Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2011 20:42 - “Пролетта на народите”- революционната вълна в Европа 1848-1849 година
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 17801 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.02.2011 20:42



“Пролетта на народите”- революционната вълна в Европа 1848-1849 година

image

Революциите от 1848-1849 г. в Европа
 
В средата на XIX в. Европа се оказва разтърсена от различни по мащаб и характер революции, които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Революциите от 1848-1849 г. увличат цели народи, които с непозната дотогава дързост предявяват претенции за промяна на съществуващите политически системи и институции, без да се интересуват от легитимността на монарсите и на техните династии.
Започва “пролетта на народите” в Европа със стремежа им към обособяването на свои национални държави и за социално-икономически промени. Този процес се придружава от активизиране на републиканските идеи, от желание за по-големи политически права и индивидуални свободи на гражданите.
 
2. Революцията от 1848 г. във Франция. Втората република
 
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на XIX в. са предшествани от криза, която най-напред засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р. Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.
През 1847г. класовите противоречия във Франция се изострили до краен предел , тъй като болестите по картофите, неурожаят от 1845 и 1846 г. и общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошили положението на народните маси.

4762 фирми фалирали, промишленото производство спаднало с 50%, а „парижката промишленост” била парализирана 70%. Особено тежки последици имала кризата за работниците. Крайно недоволна била и дребната и средната буржоазия и някой едри промишленици и търговци. Те искали реформи и се обърнали към правителството и парламента с петиции.

Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но слабата покупателна способност на французите предизвиква фалирането на около пет хиляди фирми и спадане на индустриалното производство с 50%.
Цените на копринените тъкани бързо падат, а производството им в Лион е практически прекратено. Безработицата засяга цели отрасли – строителство, металургия, мините, увеличавайки броя на недоволните. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките и блокира финансите на Англия, Франция, Белгия, Германия и САЩ. Ограниченията на кредитите и увеличаването на банковите вземания при разплащане предизвикват паника на финансовата борса и лишават от кредити и капитали десетки индустриалци.
Луи - Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е с голям заряд на напрежение. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа, с която да се намали имущественият ценз и да се увеличи броят на избирателите, но депутатите от парламента отхвърлят и двете предложения. Този отказ засилва антимонархическата треска, разпалена от Ламартин с публикуването на неговата книга “История на жирондинците”.

image

Париж (25 февруари 1848 г.)

Водачите на опозицията – монархисти и републиканци, търсят аргументи в революцията за своята пропаганда, но декларират, че борбата им за реализиране на двете реформи ще се осъществи без насилие. Уверен в стабилността на трона и в мъдростта на първия министър Гизо, възрастният Луи - Филип не подозира бурята, пред която ще се изправи. Всъщност всичко започва лоялно и мирно. С искания на които управляващата тогава класа гледа с презрение.
На 22 февруари 1848 г. в 12-и район на Париж бил насрочен банкет на привържениците на реформата. Трябвало да бъде проведена и демонстрацията в защита свободата на събранията. Правителството забранило банкета и демонстрацията. Либералната опозиция се подчинила. Въпреки това обаче на 22 февруари сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излезли на демонстрация. Кралят изпратил срещу тях войска. Станали сблъсквания. Демонстрантите започнали да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувствала на народа и не оказала подкрепа на правителството.

image

Революцията започнала

На 23 февруари вечерта близо до сградата на Министерството на външни работи войската открила огън по невъоръжените демонстранти: 52 души били убити, много били ранени.
На следващия ден, 24 февруари, в Париж били разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата;

„ Граждани! Вие още веднъж със своя героизъм победихте деспотизма в неговата последна крепост- гласи едно от възванията. –Но вие го победихте и на 14 юли 1789г., и на 10 август 1792 г., и на 29 юли 1830 г. и всеки път плодовете на вашата победа ви бяха отнети...Нека тези примери ви послужат най- сетне за урок... Вземете незабавно последно решение. Спуснете се към Тюйлейри и го завладейте!...Внимавайте вече да не се доверявате на шарлатани, и на хора показали само страхливост или политическа бездарност...На оръжие!”

Като овладели двореца, възстаниците изгорили кралския трон и след това нахлули в дворец, където заседавала Камарата на депутатите. Възстанниците викали. „Долу регенството! Долу камарата! Да живее републиката!” По тяхно искане било решено да се сформира временно правителството.
Създаденото временно правителство начело с Алфонс дьо Ламартин, въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата. Избухва Юнското въстание през 1848, хиляди хора са убити, затворени или заточени.
На 4 ноември е приета конституцията на републиката.

4. Революцията от 1848-1849 г. в Италия
 
Втората половина на 40-те години се характеризира с изостряне на борбата срещу старата феодална - абсолютистична власт в италианските княжества. Разширява се и обхватът на национално - освободителното движение -от либералното дворянство до революционните градски низини.
Изборът на нов папа през 1846 г. активизира либералното дворянство. Очаква се той да приеме реформи, от които се нуждае италианското общество. С идването на власт на папа Пий IX се разглежда въпроса за затворниците и тяхната амнистия. На 16 юли 1846 г. е обявена амнистията. Започват всеобщи реформи. Издаден е закон за печата, създадена е гражданска гвардия, съвет на министрите, държавен съвет, но тези реформи не са достатъчни.
Неплодородните 1846-1847 г. в Италия пораждат гладни бунтове, безработица, повишават се цените на хранителните продукти.
След събитията от 1847 г. в част от италианските княжества се провеждат половинчати реформи, в други остават да господстват абсолютистичните режими. Сред обществото се налага мнението, че единствено папа Пий IX може да стане освободител на цяла Италия.
Проведените реформи не могат да спрат народното недоволство. Изострената политическа обстановка и народните брожения прерастват в революция в началото на 1848 г. Още в първите дни на 1848 г. в Силиция избухват народни бунтове.
Събитията в Силиция ускоряват революцията във вътрешността на страната. В Неапол започват масови демонстрации с искания за конституция. Начело на революцията застават либералите, които настояват за промяна на политическия режим в Неаполитанското кралство. Фердинанд II е принуден да обнародва указ за въвеждане на Конституция на 10 февруари.
Революционната вълна залива цяла Италия. В Пиемонт, в Тоскана, в Папската област, в Ломбардия - Венецианската област основното политическо искане на въстаналите маси е приемането на конституция. На 9 февруари 1848 г. кралят на Пиемонт провъзгласява въвеждането на конституция, на 17 февруари великият херцог на Тоскана последвал неговия пример.
Революционната вълна, заляла цяла Италия, обхваща и Папската област. На 15 март е провъзгласена конституцията ,съставена по френски образец, ограничаваща властта на монарха чрез двукамарен парламент: Долна палата от избрани чрез висок имуществен ценз депутати и Сенат, назначаван пожизнено от владетеля.

6. Революцията от 1848-1849 г. в Унгария
 
Общият революционен подем в Европа не отминава и Унгария. Истински революционни прояви стават на 11 и 12 март, когато се поставя искането за политически и социално-икономически реформи.
Властта се контролира от Комитета за обществена безопасност. Такива революционни комитети са създадени и в други градове на страната.
На 17 март император Фердинанд назначава правителство начело с Лайош Батяни. Силно влияние в правителството има Лайош Кошут, който успява да прокара закон за отмяна на крепостничеството. Още по-радикални реформи в полза на селячеството издига Танчич-за конфискуване земите на изменниците и раздаването им на бедните селяни.
На 3 октомври 1848 г. императорът чрез указ назначава за пълновластен комисар на Унгария хърватския бан Елачич. Император Фердинанд напуска Виена и се крие в Моравия. В края на октомври 1848 г. Виена е обградена. През декември 1848 г. Фердинанд отстъпва трона на племенника си Франц Йосиф. В началото на следващата година правителството приема конституция, която установява единствена централизирана власт в империята.
След потушаване на националноосвободителното движение в Италия и въстанието във Виена Унгария е последната страна от Австрийската империя , която слага оръжие пред победителите. Усилията на демократичните сили в Европа за установяване на по-демократични отношения не се увенчават с успех.
Революцията от 1848-1849 г. в Европа не успява. Заглъхват възторзите, угасват надеждите, а хиляди хора поемат нерадостния път на емиграцията.

Германска революция 1848 – 49 г.

Германската революция от 1848/49 година, наричана също Мартенска революция, се извършва между март 1848 и края на лятото 1849 г. в пределите на Германския съюз. Чрез организираните бунтове в Австрия и Прусия тя се пренася и извън страната.
 
image

В германските княжества полагат началото на революцията във Велико херцогство Баден и след няколко седмици тя се пренася и в останалите федерални провинции. От Берлин до Виена не секват лозунгите за либерално управление и провеждане на свободни избори (проведени в църквата Свети Паул във вече свободен Франкфурт на Майн). След като относително бързо извоюват победа над Мартенския кабинет, като например закриване на печата и цензура, около средата на 1848 революционното движение се оттегля в дефанзива. През есента на 1848 и началото на 1849 година се зараждат още бунтовнически точки, регионално взимащи участие и в Гражданската война, които поставят последните части на революцията в действие. До юни 1849 г. се прави първият опит за създаване на една демократически цялостна и единна национална държава, наложена насилствено главно от пруски и австрийски войскови части.
Един непосредствен предвестник на Мартенската революция в тогавашната Централна Европа е кризисната 1847 година, предшествана от много слаби добиви на жътва от 1846. В германските държави това означава повишаване на цените на хранителните продукти. Сред населението се появява недостиг от храна в почти всички германски държави. Много, застигнати от масовата бедност работници, разорени занаятчии и селскостопански служители се съюзяват, убедени от своите социални нужди. Поради това все повече хора настояват за демократически и либерално създадена общност. Друга последица от кризата е намаляването на покупателната способност на индустриалните продукти, по-особено текстилните изделия. Това води до упадък на още силната и доминираща Текстилна индустрия. Последствията са поява на масова безработица.
Упадъкът на текстилния бранш, който в германските страни е с минимална печалба за много семейства и за малко богати предприемачи и земевладелци, става факт.
Заможното градско съсловие все повече се притеснява за своето икономическо развитие. Исканията за либерализация на икономиката и търговията в германските страни в първите десетилетия на 19 век стават все по-многобройни.

image

Светлината на гората (карикатура срещу митническите и бизнес бариери в Германия)

Дания

В кралство Дания революционните събития довеждат до създаване на нова конституция, според която конституционната монархия и второ камерен парламент имат общото избирателно право.

Австрийска революция 1848

image
Австрийската революция от 1848/49 е революция в Австрийската империя и е една от европейските революции в годините 1848-1849.
Избухва през март 1948 непосредствено след манифеста на Комунистическата партия и революциите във Франция иГермания.
Австрийската революция се състои от няколко отделни национални революции в съставните части на империята:

1. Унгарска революция 1848/49;
2. Чешка революция 1848/49;
3. Хърватска революция 1848/49;
4. Революция във Войводина 1848/49;
5. Революция в Трансилвания 1848/49;
6. Словашка революция 1848/49;
7. Революция в Галиция 1848/49;
8. Словенска революция 1848/49;
9. Революция в Далмация и Истрия 1848/49;
10. Революция в Ломбардия и Венеция 1848/49,

.................................

Най-късно от 1848 г. буржоазията става икономически господстваща класа в Централна Европа. Още от Френската революция 1789 този възход е следван от политически и социални войни. Революцията от 1848/1849 създава политическата култура и плуралистично политическо разбирателство в повечето страни от Централна Европа, дългосрочни и продължителни в епохата на Модернизма.
Със събитията от 1848/1849 е положен победоносният ход на гражданската демокрация, която с бавни стъпки по-късно променя исторически, политически и социално почти цяла Европа.


Източници:  Уикпедия, Барсело, Педро; Тачева, Маргарита; Делев, Петър – “История на древните общества”, С, 1992, Микел, П. – “История на Франция”, С, 1999, Паскалева, В. – “Революцията от 1848-1849 г. в Средна Европа”, В. Търново, 1981


image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5984987
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031