Постинг
04.07.2012 10:39 -
Кражбите в БДЖ
Представяме ви писмо на Галин Георгиев, получено на имейл адреса на Блогът за железници (rail.blog@abv.bg).
Писмото ми е предоставено от мой познат бивш служител в железницата за да бъде публикувано някъде и сметнах тук за добре.
За добро и за зло станах железничар. Ей, така в един ден разбрах , че се провеждат курсове и без кой знае какво желание се записах. Стана ми интересно и за по-малко от 2 месеца придобих право за кондуктор. Не чаках дълго, щастието ми се усмихна и аз влезнох в редовете на БДЖ. Надявах се тази работа да я работя дълго , защото на тези дни да си безработен е много страшно.
Първото нещо което ме научиха е как да не пиша билети от необслужваните спирки, обясниха ми, че ако съм го правил нямало да се внедря в колектива и щели да говорят лоши неща за мен. А договора ми бе временен и аз мило и драго давах да стане постоянен. В началото ми бе трудно, не можех да си представя как ще искам пари от хората без да им продам билети. Но се оказа, че то било най-лесното нещо. Самите пътници така са научени и само като ги погледнех те даваха парите в ръката ми. Имаше и такива дето направо в джоба ми ги слагаха, а тези които и това не искаха да правят аз ги пращах отпред при началника. Колегите ме харесаха , с мен можеше да се работи.
Не можете да си представите за какви суми ставаше въпрос. Всеки влак си имаше неписан хонорар , който трябваше да спазваме, горе-долу да е в релсите. Колкото и пътници да имаш не е желателно да го надвишаваш. Така си живеехме щасливо и весело. Но дойде есента, започнаха стачките. Заговори се за съкращения, много хора бяхме „поканени“ да вземем шесте заплати като ни се казваше, че ако не ги вземем ще има съкращение и ние ще сме първите. Аз не съм човек на риска, избрах уж по-малкото зло, доверих се, че ще е по-добре за мен да приема, пък после каквото и ще да става. Така и направих. И зачаках да видя предстоящите съкращения, които така и не са станали все още. Разбрах, че от скоро имало и билетни касиери, много от колегите които не приеха офертата сега работели това. А ние се подлъгахме от страх. Сега стоя без работа, иска ми се да отида да се видя с някои от колегите но ще ми стане гадно за това избягвам.
Вярвам един ден нещата да се променят , и аз отново да започна работа в тая среда. Но вече никога и стотинка не бих взел за себе си, аз бях жертва на една машина , на една матрица която работи и до днес.
А толкова съвестни колеги има все още, аз съжелявам защо не последвах техният пример. Тези дето ме научиха да крада, никой от тях не понечи да ме защити.
Бъдете живи и здрави, и дано не ви последва моята съдба.
Писмото ми е предоставено от мой познат бивш служител в железницата за да бъде публикувано някъде и сметнах тук за добре.
За добро и за зло станах железничар. Ей, така в един ден разбрах , че се провеждат курсове и без кой знае какво желание се записах. Стана ми интересно и за по-малко от 2 месеца придобих право за кондуктор. Не чаках дълго, щастието ми се усмихна и аз влезнох в редовете на БДЖ. Надявах се тази работа да я работя дълго , защото на тези дни да си безработен е много страшно.
Първото нещо което ме научиха е как да не пиша билети от необслужваните спирки, обясниха ми, че ако съм го правил нямало да се внедря в колектива и щели да говорят лоши неща за мен. А договора ми бе временен и аз мило и драго давах да стане постоянен. В началото ми бе трудно, не можех да си представя как ще искам пари от хората без да им продам билети. Но се оказа, че то било най-лесното нещо. Самите пътници така са научени и само като ги погледнех те даваха парите в ръката ми. Имаше и такива дето направо в джоба ми ги слагаха, а тези които и това не искаха да правят аз ги пращах отпред при началника. Колегите ме харесаха , с мен можеше да се работи.
Не можете да си представите за какви суми ставаше въпрос. Всеки влак си имаше неписан хонорар , който трябваше да спазваме, горе-долу да е в релсите. Колкото и пътници да имаш не е желателно да го надвишаваш. Така си живеехме щасливо и весело. Но дойде есента, започнаха стачките. Заговори се за съкращения, много хора бяхме „поканени“ да вземем шесте заплати като ни се казваше, че ако не ги вземем ще има съкращение и ние ще сме първите. Аз не съм човек на риска, избрах уж по-малкото зло, доверих се, че ще е по-добре за мен да приема, пък после каквото и ще да става. Така и направих. И зачаках да видя предстоящите съкращения, които така и не са станали все още. Разбрах, че от скоро имало и билетни касиери, много от колегите които не приеха офертата сега работели това. А ние се подлъгахме от страх. Сега стоя без работа, иска ми се да отида да се видя с някои от колегите но ще ми стане гадно за това избягвам.
Вярвам един ден нещата да се променят , и аз отново да започна работа в тая среда. Но вече никога и стотинка не бих взел за себе си, аз бях жертва на една машина , на една матрица която работи и до днес.
А толкова съвестни колеги има все още, аз съжелявам защо не последвах техният пример. Тези дето ме научиха да крада, никой от тях не понечи да ме защити.
Бъдете живи и здрави, и дано не ви последва моята съдба.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Защо човекът не отиде да го депозира ...
04.07.2012 14:22
04.07.2012 14:22
Защо човекът не отиде да го депозира и в прокуратурата ? И там да се оплаче на Кой по веригата какви пари е давал ! Това ше е добро начало , ако иска да направи нещо добро за БДЖ и да измие срама от лицето си !
цитирай
2.
анонимен -
Писмото ....
11.08.2012 11:11
11.08.2012 11:11
Този Галин сигурно има много богата фантазия и развинтено въображение . И аз искам да стана кондуктор , но ми казаха че не вземат ВЪНШНИ (незнам какво означава това ).Дайте ми адреса на този Галин , да ме светне как да вляза и аз в това БДЖ .
цитирайСамо едно не разбрах този го е яд че е излязъл най-простия и че се е махнал доброволно от държавна работа или за това че не може да краде / ако е така голям наглец е / , защото даже се хвали
цитирай