Представяме ви писмо на Николай Колев, получено на имейл адреса на Блогът за железници (rail.blog@abv.bg).

Спирка Стайновци - нов живот чрез развитие на екологичния и железопътния туризъм

Жп спирка “Стайновци” се намира на км. 172 на 4-та главна жп линия (Русе - Подкова) между гарите Царева ливада и Трявна. Спирката е открита през 1910 г., за да обслужва няколко населени места в общините Трявна и Дряново. Днес в този район почти няма постоянно население. По данни от преброяването на населението през 2011 г. в село Стайновци (Община Трявна) живеят 4 души, в село Тодореците (Община Трявна) – 3 души, а в селата Дурча и Горни Драгойча (Община Дряново) няма постоянно население. Нивите край река Дряновска вече не се обработват, а ливадите и пасищата постепенно биват превземани от храсталаци. От пролетта до есента шепа хора, чиито родни места са някои от споменатите села и живеещи сега в Трявна, Габрово и Дряново, ползват имотите си като вилни.


Какво привлече вниманието ни към това място?

При едно спонтанно посещение на спирката по никое време един приятел и аз (заклети фенове на железницата) бяхме впечатлени от това, колко запазена е сградата и. Беше тъмно и макар да бяхме с фенер не бяхме успели да оценим напълно състоянието на сданието, перона и площта наоколо. Още докато се прибирахме към Габрово, във влака, моя приятел сподели, че му се ще да направим нещо за това място. Разбрах го без много обяснения.

Аз също се чувствам зле, когато нещо, в което са вложени сили и средства, бива изоставено и обречено на разруха. Предложението му включваше да поизчистим чакалнята и интересната стъклена табела, да постегнем двете пейки и масата, да поправим пода (в единия край част от дъските са счупени и се отваря дупка от около половин квадратен метър), да изчистим тревата от плочите пред сградата... Ей такива дребни и лесни неща, които обаче биха придали по-ведър облик на спирката.

Идеята ми допадна и воден от манията си за обикаляне на изоставените села в габровския предбалкан веднага предложих да огледаме и пътеките наоколо и да поразчистим някоя от тях. Докато стигнем до Габрово, надъхвайки се един друг, вече бяхме решили, че ще се опитаме да направим от спирката нещо като кът за отдих, от който да тръгва и кратко, маркирано маршрутче, водещо до някое интересно местенце или погледна площадка набилзо. Планирахме основните дейности и обмисляхме, откъде да получим съдействие. В следващите дни, докато си се занимавам със служебните задължения, а моя приятел с лекциите и упражненията си, продължихме да си мислим и говорим за малкото ни проектче.

Той направи разписание на влаковете, преминаващи през спирка Стайновци, посочи и малко допълнителна полезна информация за тарифите, връзките с други влакове и условията на пътуване. Дойдоха празници, няколко пътувания с влак в района и по-надалеч и се наложи инициативата ни малко да поизчака. Оказа се, че това никак не намали ентусиазма ни. Също така спонтанно един ден хванахме влака от Габрово отново в посока Стайновци. Вече по светло и с фотоапарат започнахме по-детайлния оглед на мястото и околностите. Мен не ме бива в техническите оценки, но приятелят ми инженер веднага огледа врати, дограми, прозорци, дюшеме, електроснабдяване на спирката. Лесно установи от къде идва тока, къде са предпазителите и откъде да пуснем лампата на перона. Много се зарадвахме на тази “екстра”.

Самото перонче е снабдено с две редици от дървени траверси, в непосредствена близост до жп линията, което прави качването на влака по-лесно от някои градски гари. При това траверсите са доста запазени. Тръгнахме по пътечката към близката чешма, която беше известна на съмишленика ми от предишно негово посещение тук. От там лесно се ориентирахме накъде е вървял пътя. Стигнахме до метален мост в отлично състояние, но решихме да продължим още малко по-надолу по реката, защото от влака бяхме видели стар каменен мост. Естествено, решихме, че това си е част от атракциите по бъдещия маршрут, който ще създадем и затова хич и не му мислихме – право напред през шубраците. Стигнахме го този мост. Видя ни се доста запазен, но ни озадачиха няколко странни дупки по него. Тези мостове са напрактика вечни, а тук на здравото съоръжение (върху което растат дръвчета и храсти) изведнъж две дълбоки дупки?!

Както по-късно разбрахме от разказа на една жена, притежаваща имот в село Дурча, иманяри търсили злато тук и съвсем умишлено повредили иначе здравия мост. След моста открихме останките на пътечка, изкачваща се плавно по хълма и откриваща красива гледка към реката и запустелите ниви край нея. Видяхме наоколо стара суха зидария, правена да възпира потоците по време на поройните дъждове. Това е запазило пътеката на стръмния склон в това относително добро състояние и не е позволило изнасянето на част от почвата и прекъсването на гората в местата на ровините. Пътеката от металния мост скоро се съедини с тази от каменния. От тук покрай една малка рекичка, десен приток на Дряновска, се продължава към върха на хълма, където минава пътя от Трявна за село Радовци.

След като придобихме представа за ситуацията наоколо с приповдигнато настроение се върнахме на спирката, за да си хванем влака за вкъщи. Така вече беше сигурно, че проекта ни включва две основни дейности: 1) Почистване и стягане на спирката и облагородяване на пространството около нея, така че да придобие вид на кът за отдих и 2) разчистване, обозначавае и маркиране на маршрут в района на първо време с две алтернативи (заобиколният маршрут ще преминава по каменния мост).

Разбира се, както всеки проект, така и нашият предвижда онази дейност по информиране на обществеността за случващото се чрез постери в съседните гари, фейсбук-страница, статии като тази и други. Сега ни предстоят няколко поредици от почивни дни (надяваме се слънчеви!), в които ще се отдадем на изпълнението. Дано и на вас се е понравила идеята ни да предложим на хората от града, а и на себе си, кратка разходка сред природата на място без автомобили, без шумни тълпи и кръчми, място на което да си починеш истински от тревожния делник! Очаквайте покана да посетите спирка Стайновци – новият живот чрез развитие на екологичния и железопътния туризъм!