Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2009 21:51 - Пет неверни неща за железниците (Мария Чакърова)
Автор: rail Категория: Други   
Прочетен: 5529 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 29.10.2009 10:57


 

Представя ме ви публикацията на инженер-икономист Мария Чакърова.

В кариерата си тя е заемала длъжности, като  гл. експерт в Управления "Приватизация" и "Преструктуриране на държавния дълг" на Министерство на регионалното развитие и благоустройството; началник  управление "Сделки" в Агенцията по приватизация;  директор на финансово-икономическо направление  и ген. директор в Център по електронизация на строителството и строителната индустрия към МРРБ и директор на Автономен научен институт за стратегически анализи - София. В момента е директор на Дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционна политика " в Национална компания "Железопътна инфраструктура".


Както за всяка една сфера на икономическия живот, така и за железопътния транспорт има откровени неистини, които много хора са приели за даденост и дори не се опитват да помислят доколко клишетата отговарят на истината. Част от тези примери са свързани с липсата на информация, а друга с традиционно негативното мислене на българина по всички въпроси, обект на политически решения.

Едно нещо не може да се оспори - развитието на железопътния транспорт е въпрос на политическа воля и визия на държавата относно развитието на определени дейности на икономиката, които са силно зависими от вида на ползвания транспорт- химия, металургия, въгледобивна промишленост и др., като в последните години почти няма ограничения за отраслите, предвид развитието на контейнерния транспорт.

Когато се говори за железница, винаги се споменава, че тя е стратегически транспорт, но много рядко някой обяснява на данъкоплатеца, какво се влага в понятието стратегически транспорт? С риск голяма част от интелигентните читатели на списанието да се оттегчат, ще си позволя да дефинирам очевидното за тях – железницата е стратегически транспорт, защото в ситуации на кризи, природни бедствия, промишлени аварии и др. е на разположение както на населението, така и на органите на реда, гражданска защита и управлението. Когато пътищата са затворени, летищата не приемат и не изпращат, транспортът чрез който се извършва предвижване от едно място на друго е единствено железницата.

Този материал има за цел да обобщи чрез отричането на неверни твърдения, мястото и ролята на железопътния транспорт и основанията за неговия „ренесанс” във високо развитите страни по света. Всички използвани данни са от Доклада на DG TREN Energy and Transport in figures, 2007”

„ЖЕЛЕЗНИЦАТА Е МНОГО СКЪП ТРАНСПОРТ” е често срещана фраза сред хората, които се занимават с разпределение на средства, най-вече от Държавния бюджет. В това определение се има предвид, че разходите за изграждане на железния път са значителни, дори на фона на магистралите. При средна цена за км магистрала с 6 платна около 2 млн. €, железницата излиза до 5-6 млн.€ в равнинен участък. Към тези стойности трябва да добавим и около 10-15% оскъпяване във връзка с новите изисквания за оперативна съвместимост на осигурителната техника за автоматизирано управление движението на влаковете. За високоскоростни линии цените са от два до пет пъти по-високи.  Това е факт и никой не може да го оспорва, но в цял свят понятието стойност се съпоставя с ползи от инвестицията.

Точно по тази причина от 2007г. всички проекти, които ще се финансират със средства от Европейския съюз подлежат на т.н. Анализ на разходите и ползите. Според този подход, освен преките ползи от инфраструктурата, има и допълнителни ползи, които не засягат пряко ползвателите на транспорта, а обществото, като цяло. Те са наречени „външни разходи” Такива ползи са : сигурността на превозите, измерена с човешките и материални жертви, намаляването на шума, вредните газове в атмосферата, промените в климата, повишаване възможностите за алтернативен транспорт при придвижване от една точка в друга.

Редица институти и учени в Европа и по света са работили, за да могат да дадат обективни измерители за тяхната стойност. В крайна сметка резултатите показват, че железопътния транспорт донася годишни ползи, измерващи с в трилиони на обществата, които го предпочитат пред автомобилния и въздушния транспорт. Съпоставени с тези стойности, разходите за инвестиции в жп транспорт са едва 0,3%.

image

Колкото и парадоксално да звучи, няма друга инвестиция в икономиката, в която да вложиш милиарди, а да спечелиш трилиони. Единствената разлика е в това, че тези трилиони се разделят между всички нас по неявен начин – спестяват ни пари за лекарства, загуба на близки, осигуряват ни чист въздух, красива природа и бъдеще за децата ни, което никой не може сам да осигури за поколението си. Просто трябва да се огледаме и да помислим, за да го приемем за истина. 

„ЖЕЛЕЗНИЦАТА Е ТРАНСПОРТ ОТ МИНАЛОТО” – Това твърдение е напълно вярно, но контекста, че не е ефективен в днешно време и трябва да бъде заменен с другите видове транспорт, вече е грешен. Наистина времето на парните локомотиви е останал в миналото, но днес железопътния транспорт се конкурира не само с автомобилния, но и с въздушния транспорт по отношение на скорости и комфорт. Един бърз преглед на данните показва, че тази конкуренция и съвсем успешна.

В Европа с жп транспорт се превозват 17,8% от стоките в брутотонаж и 14,5% от пътниците. Има цели направления, в които авиокомпаниите инвестираха във високоскорстни железопътни линии и закриха полетите.

Диспечерските пунктове за управление на влаковата работа по нищо не се различават от познатите от филмите кули за управление на полетите. Новите технологии позволяват влаковете да се движат без машинисти, напълно автоматизирано и наличието на персонал е само успокоение за пътниците, отчитайки човешкия фактор за доверие в машините.

Достатъчно е едно пътуване с високоскоростен  влак  в Европа, за да  започнеш да се замисляш дали изобщо ще ползваш друг вид транспорт- луксозни купета, любезни стюардеси, гарантирано време на пристигане и тръгване, без опасност от мъгли, снеговалеж или отлагане на пътуването.

„ЖЕЛЕЗНИЦАТА Е БАВЕН ТРАНСПОРТ” е най-често употребявания израз от основните конкуренти на жп транспорт- въздушен и автомобилен транспорт. Нека всеки за себе си провери тази истина в едно хипотетично пътуване от Франкфурт до

 Берлин. Пътуването с високоскоростния влак отнема 2.10 мин., а с обикновен 4,30 мин. Пътуването със самолет е около 1,30 мин., но трябва да си 1 час по-рано на летището за проверки и отвеждане до самолета. Имаш поне 1 час пътуване от центъра на града до летището, а предвид задръстванията в някои Европейски градове те съветват да тръгнеш поне 3 часа преди полета. След това имаш още един час от летището до центъра на града, в който си пристигнал и така отнетото време за този полет би бил равен на времето за пътуване с обикновен пътнически влак. Пътуването по магистралата отнема около 2.30, без задръстванията при влизане и излизане от града, при положение, че се движите със средна скорост от 130 км. При влошаване на времето същото разстояние се взима за около 4.30 мин или толкова, колкото с обикновен влак. Не вярвам да има човек, който ще се чувства добре, когато кара с висока скорост по натоварена магистрала или родител, който ще бъде спокоен докато детето му хвърчи по пътищата със 130 км/ч. Умишлено не повдигам въпроса с паркирането, но за повечето големи градове, това е наистина сериозен проблем, който е достатъчен да предреши въпроса с какъв транспорт ще се пътува до месторабота или място за среща. След този пример, смятам, че не е нужно да цитирам проучванията в Германия относно предпочитания за тях транспорт- повече от 60% от гражданите предпочитат да ползват железница за работа, почивка и бизнес-пътувания в Германия и Европа. Единствено за пътешествия на други континенти съотношението е в полза на въздушния транспорт, но както уверено каза едни колега от DB Netz ( Германската фирма, управител на железопътната инфраструктура), това е защото още не са построили железници до всички точки на света.

„НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ  СЕ ВОЗИ С ВЛАК” беше моето лично виждане преди да дойда на работа в железницата.  Свикнали сме да не забелязваме минаващите край нас влакове в градовете и по успоредните на пътищата линии, защото те са станали част от нашето ежедневие. Вероятно малко хора знаят, че ежедневно в България се движат  около 1000 бр. влакове. С тях се пренасят 15,1% от всички товари и 5,3% от всички пътници в страната. За Европа картината е още по ясна – 17,8% и 14,5%, като в последните години, откакто има въведени законови мерки в повечето страни за ограничаване движението на тежките камиони и заплащания за магистралите и екологични такси, ръстът на превозите с жп транспорт расте с толкова бързи ( с по 5,2% на година за 2005 и 2006г) темпове, че държавите не успяват да построят жп линии за всички направления. Има цели нации, „пристрастени” към железопътен транспорт, което е обусловено или от демографското им развитие или от спецификата на развиваната икономика и географско разположение. Силно развити страни, където природата е особено голяма ценност и те осъзнали необходимостта да я опазват, като Германия, Белгия, Франция, Япония и др. или такива на които населението е многобройно, а разстоянията големи като Индия, Китай, САЩ и др. Една значителна част от Африканските страни започнаха в края на миналия век масирано строителство на жп линии, откривайки факта, че дори по-високата цена на жпът им излиза във времето по-евтино, защото климатът им руши пътищата за няколко години и ги прави опасни за движение, а разходите за автомобили  и бързата им амортизация при влагата и високите температури ощетяват домакинските бюджети на  техните и без това не много богати граждани. Голяма част от стоките, които се превозват с железница стават непродаваеми, транспортирани с автомобилен транспорт- въглища, стомана , дървен материал, суровини и готова продукция на химическата и металургичната промишленост. Не само, че има потребители на железопътната услуга, но те се увеличават в световен мащаб и то с ясно изразен тренд .

„БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЯМА ДА ИМА ЖЕЛЕЗНИЦА, КАТО В ЕВРОПА” е най-тъжната неистина, която съм чувала. Хилядите служители в този отрасъл наистина заслужават повече доверие от обществото ни, защото в железницата работят прекрасни инженери и работници, обикновено потомствени железничари, които не жалят труда и интелекта си в усилията да постигнат това, което искат гражданите и бизнеса. България има добре изградена жп мрежа с гъстота над средната за Европа и напълно достатъчна, за да покрие нуждите на страната, поне за следващите 20 години. Мрежата ни електрифицирана в значително по-висока степен от средноеверпийската, като почти всички галвни жп линии са електрифицирани, с изключение на участъка Пловдив-Свиленград, който в момента е в строителство за модернизация и електрификация. Нашата енергетична мрежа отговаря на Европейските стандарти и няма да сменяме съоръженията, а междуосовото ни разстояние също е според приетите стандарти и няма да се подменя. Това, което трябва да се направи в следващите години е подновяване и модернизация на основните направления и въвеждане на нови системи и технологии за управление на движението и сигурността на превозите. С тези инвестиции ще бъдат постигнати скорости на движение 160-200км/ч, което за размерите на България значи пътуване до Бургас за около 2,30 мин. с ускорен бърз влак. Подмяната на подвижния състав с нови съвременни пътнически вагони и мотриси, ще гарантира комфорта на пътуването и постигането на скорости до 200 км/ч. Разбира се, следва въпросът за цената и времето, което е необходимо за тяхното постигане и тъй като двата фактора са свързани, ще отговоря така – при достатъчно средства за 10 години, българинът ще може да ползва нашата железница при същите условия, както всеки европейски гражданин. Просто трябва повечето от нас да го поискат наистина!





Гласувай:
1
0



1. анонимен - Много добър анализ
10.09.2009 22:32
Изключително точен и обоснователен анализ. Възхитен съм от Мария Чакърова. Просто нямам какво да добавя.
цитирай
2. анонимен - Браво !
13.09.2009 21:33
Казвам се Метин Башев и съм от град Якоруда. Бивш железничар.

Наистина след като прочетох на един дъх тази статия осъзнах, че до сега не бях се замислял за тези факти. Всичко е така, както е описана от г-жа Чакърова и дано повече такива експерти имат думата и властта в родната железница !

Още веднъж Браво !
цитирай
3. анонимен - браво
14.09.2009 21:03
написано с любов, ясно и разбираемо. Беше ми от полза
цитирай
4. анонимен - инженер-икономиста
15.09.2009 14:38
Моля, говорете за състоянието на БДЖ- колко милиона дифицит имат всяка година, с каква скорост се движат, колко нечисти са тоалетните и вагоните, колко цигани се возят безплатно, колко закъсняват годишно и тн и тн. Всичко друго е заблуда.
цитирай
5. mitternacht - ...
22.09.2009 01:07
интересно е да се спомене, че тия вагони които са в България, са изхвърлени от другите държави, а там са били ползвани преди десетки години.
С изключение на Сименсчетата, което е нещо интересно и странно-кадърно направено от държавата.
цитирай
6. анонимен - по темата
17.10.2009 13:16
Да хубаво е написано и вярно.Труда ни трябва да се уважава и цени.Аз сум маневрен машинист и цяла нощ съм правил влакове с маневрената си бригада,чийто труд никои не вижда и не забелязва.Всеки бяга от маневри,а аз 30 г такова работя.Гоня проклетите точки и възраст,но уви,срока е до 2010 засега.Питам се как ще работим с тези изисквания за възраст.Как се виждате след 60 г да работите в железницата? Всяка година прегледи и психопрегледи,изпити и рсзлични проверки.Бригадата ми се оплаква ,че още нямат преводи на заплата.Незнам,нямам думи. Иначе статията си е фантастична,но на фона на това което е в момента просто е мираж.Благодаря!!!
цитирай
7. анонимен - За БДЖ: Трендафил Акациев
18.10.2009 09:20
Много хубава статия!Всичко си е казано с думи прости и на място,разбираемо дори и за тези които нищо не разбират от железници.Искам просто да допълня,доколкото мога с моите впечатления,като железничар с 25г.стаж в сферата на пътническите превози и с моите впечатления от железнците в държавите от ЕС,които съм посетил благодарение на ФИП билетите си.Имах късмета да пътувам с влака "Еуростар" от Париж до Лондон.Какво да кажа!Изумен съм от това пътуване,което за мен с моите представи за железници се превърна в едно невероятно преживяване!Ден напред си закупих билет - резервация с ФИП картата си в който пишеше ,че трябва най малко 30 мин.преди тръгването на влака да мина през терминал за "Еуростар" на гар дю Норд - Париж.Абсолютно обслужване с вежливи служители,не знаех че ще преминавам граничен контрол/Англия не е в Шенген по отношение свободното придвижване на пътници/.,но това е без значение когато си гражданин на страна от ЕС...След чекиране на багажа,без всякакви формалности за това колко кг е,какво носиш и т.н,15 мин.преди тръгването на влака съобщиха по радиоуредбата на френски и английски,че пътниците вече могат да се настаняват във влака,след като покажат документите си за пътуване на вратата към перона.Две вежливи служителки в униформа проверяваха билетите и пускаха пътниците,никоя от тях след като си показах билета - резервация не ме попита нося ли си ФИП картата и дали тя е действително моята,т.е.да се легитимирам с документ за самоличност,нещо което ако пътуваш в България е неизбежно да се случи...царе сме на безсмислените формалности...На перона пред влака стюарди упътваха хората към местата им във вагоните,влака се напълни целия!Хората/беше събота/масово и с удоволствие го ползват и защо не като върнеш час назад по Гринуич пристигаш в Лондон за 2.30ч.!Точно толкова се пътуват 115км от Русе до Г.оряховица...тъжно си помислих.Влакът е едно бижу на жп транспорта,климатизиран с бар вагон и стюарди обслужващи пътниците по вагоните,скоростта му е фантастична,но не се усеща обезшумен,можеш само като погледнеш през прозореца да разбереш как се движиш,след като видиш че колите на магистралата "С" класа ги изпреварваш,все едно се движат като буболечки....Минава през тунела под Ламанша точно за 20мин.,което също е упоменато в билета,то в този билет е написано също и какви удобни връзки имаш от Лондон за където и да е плюс карта на мрежата на Ъднърграунда/метрото/Указани са и всички автогари на Лондон,които обикновено са в близост до жп гарите му...Е ами който хване самолет се замислих,но както г-жа Чакърова дава пример за Германия,същото важи и тук - Париж - Лондон от център до център за 2.30часа,а ако кацнеш на Гетуик,като сложим и времето за чекиране,пропътуваното разстояние от летищата до града...кво става?За това и билета за "Еуростар" е по скъп от самолетния.Но хората го плащат и си го ползват!И сега като се върнем в нашата действителност,особено на този етап какво да си мислим?Железницата е под въпрос дали ще съществува въобще и това е така,защото вече 20г.нито едно правителство не направи нищо за железниците ни!Попиляха се от публикации и приказки колко субсидии харчат,а нещата отиват все по на зле и зле!И то не бяха реформи и делби,създаване на ненужни структури,а влаковете горките все повече и повече осакатяваха,пътниците се пренасочиха към алтернативен транспорт,да не говорим за товарните превози...а сега си мисля че новите управляващи са като втрещени и преливат от пусто в празно - сега пак ще обединяват пътничекото и товарното движение и какво от това?Какъв е смисълът?Навярно да се харчат пак пари за там,където не трябва.Пътническите превози в момента са най читавото нещо в БДЖ,ако се разбият и размият ще бъде наистина пагубно за жп транспорта ни...
цитирай
8. анонимен - Популизма - начин на употреба
18.10.2009 10:09
Браво на г-жа Чакърова! Само с едно уточнение - тази прекрасна сказка първо да я асимилира самата тя, а после да я изнесе пред ръководството на железницата, но с по-удачното заглавие - "Защо не трябва да се превръща железницата в извор за лично облагодетелстване - защото тези 5 неистини се превръщат в абсолютни истини!"
цитирай
9. анонимен - по темата
19.07.2010 22:11
В България неведнъж сме вървели в посока от която другите отдавна са се завърнали.Но какво да се прави, като ние сме все още в ситуацията"Сиромашко село нищо досега не видело".Когато стане въпрос за транспортна политика и стратегия по-далече от баровски джипове и лимузини и от маршрутки за простолюдието не виждаме. Само едно изключение в този аспект има -и това е първият диаметър на столичното метро/ да не забравяме,че метрото е влак/.А в ЕС / а и в Далечният Изток/ влаковете са станали извънградски еквивалент на метрото,като най-бързите от тях-т.н.влакове-стрели са равностойни на самолетите на разстояния до 1000 км.Изоставането ни е фрапиращо.Само,че не е възможен скок от кота "0"/българската железница/ до кота"влака-стрела.В железниците, доколкото знам,развитието е на етапи.
цитирай
10. анонимен - Възмутен
03.01.2011 23:27
Нека г-жа Чакърова влезе в тоалетните на Видинския влак и тогава да прави обстоена анализ на истините или на неистините за българските железници. Абе нямам думи от нахалството на тези чиновници, които се возят в държавните коли и правят поръчкови анализи. Докога бре Марче?
цитирай
11. анонимен - Възмутен
03.01.2011 23:28
Нека г-жа Чакърова влезе в тоалетните на Видинския влак и тогава да прави обстоена анализ на истините или на неистините за българските железници. Абе нямам думи от нахалството на тези чиновници, които се возят в държавните коли и правят поръчкови анализи. Докога бре Марче?
цитирай
Търсене