Прочетен: 3822 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2009 10:57
Здравейте !
Казвам се Петър Делчев. Завършил съм специалност География в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента завършвам магистърска програма по "Управление на човешките ресурси" в същия университет. Междувременно се обучавам в други две магистърски програми - специалност "Финанси" в Университета за национално и световно стопанство и специалност "Регионално развитие и управление" в Софийски Университет "Св. Климент Охридски". С явни интереси към националната транспортна политика в България и в частност жп транспорта.
Тъй като напоследък стана модерно да се говори за реформи, либерализация и приватизация в жп транспорта у нас бих желал да ви представя един личен примерен вариант на един от пътищата как да стане това и то най-вече що се отнася до жп инфраструктурата и пътническите превози. Оказва се, че това е най-проблематичната откъм либерализиране част от жп сектора у нас.
Например се дават на концесия жп линия от 50 км със средна проектна скорост 40 км/ч със 20 села и 1 малък град по пътя си на някого ? Дали ще я пожелае някого ? Ако не я пожелае - какво правим ? Да я закриерм ? А какво да правим с хилядите км селски пътища, които са на същото дередже ? А какво да кажем, че се наливат милиони в такива пътища и дори нови се строят ? Пътя от Разлог за Рибново знае ли широката общественост колко млн лв струва и дали селяните от Рибново ще успеят да го изплатят с винетките си ? Не, няма да успеят. Защо тогава да няма жп линии, чийто инфраструктурни такси не могат да покрият тяхната издръжка ?
Винаги съм бил против двойните стандарти. (НАПИ и НКЖИ).
И не искам да слушам, че държавата била дала 20 или 30 млн за жп инфраструктура през еди коя си година и това било някаква незаконна субсидия, защото същата тази държава дава милиарди годишно за пътна инфраструктура и то за пътища за които дадох пример. Щом е така - държавата ще се бръкне и ще извади пари за нерентабилни линии, за да ги стегне, а дори и нови да построи - защото до Рибново (просто е типичен примера) се строи чисто нов път в планината за милиони, който 100 години не могат да изплатят рибновци с данъците си.
Не може да има двойни стандарти!
Пътна и жп инфраструктура не могат така лесно да се приватизират.(Никой не говори за приватизация в НАПИ, а доста се говори за такава в НКЖИ).
Могат да се обмислят варианти от типа: Концесия на една силна печеливша жп линия (инфраструктура) в комбинация с концесия на една силно губеща жп линия (инфраструктура). Нима това не е един (от многото) справедливи варианти ? Нима част от парите от винетки и други данъци на 80% от населението не отиват за пътища, които използват 0.80% от населението ?
Мисля, че варианта, който предлагам е крайно справедлив. Макар, че може да бъде още по-справедлив като в пакета (Силно печеливша + слабо печаливша линия) се прибави и строителството на нова линия с определена дължина.
Впрочем може да се обмисли вариант този двоен или троен (по избор) жп пакет да се комбинира директно с право на лиценз за пътнически оператор за движение по линиите или това да бъде роля на друга отделна концесия.
Нека мислим наистина либерално, модерно и разчупено, а не в стил “Приватизация от 90те” .
Надявам се на вашите коментари, мнения, препоръки, както и още други подобни идеи за една истинска и реална либерализация в жп сектора у нас.
За новите права на жп пътниците в ЕС ......
Българските железници през Ноември 2009 ...
09.09.2009 10:14
Бих казал, че има нещо вярно и нещо невярно в думите ти. За състоянието и лошата слава на БДЖ - права си. Няма спор по този въпрос. Но бих искал да се спра на "доведеното дете на страната или правителство". Ако беше така - не трябваше ли да "цъфти и да връзва" БДЖ ? Или пък може би точно това имаш предвид, че грижите за доведеното дете са много по-малки от тези за собственото ?
Да, пари се дават от държавата към железницата, но въпросът е колко от тях остават в самата железница или потъват някъде по дълбоките джобове както на тези, които ги отпускат, така и в самата железница и то от най-ниско до най-високо ниво. Защото потъването на парите в железницата става както от далаверите на най-виоско чиновническо ниво, а така и от дребната корупция на обикновенния машинист с бутилка дизел след работа или редови кондуктор с няколко продадени, но не отчетени билети във влака. Едно е ясно - трябва да се пипа от горе на долу. Когато най-долния в йерархията знае, че отгоре се краде в драматични размери и това е причината до него да не достига нищо - той започва да мисли как да си докара и той поне минимално повишение на доходите (с размера на бакшиша в ресторант на някои висши мениджъри в жп сектора у нас понякога).
Бих обобщил така, че железницата наистина е едно доведено, а не собствено дете на държавата. Защото за собственото дете се грижим и възпитаваме така, че да стане човек и един ден то да се грижи за нас и да ни носи дивиденти. От повече от 20 години вече обаче - ние не се грижим за това дете както трябва, а е време когато трябва да потърсим сметка и да очакваме да ни носи дивиденти. Това обаче няма как да се случи, тъй като има едни 20 пропуснати години....
27.09.2009 21:01
22.04.2010 14:55